top of page

Аз трябва да нарисувам моите картини.

Но какво е изобразено на тях? Виждам, че са огромни, фигурите са в реален размер, живописта е детайлна, колорита е драматичен, композицията е ренесансова - симетрична, наситени са със символика. Те разказват история. Моята история. Падението, лутането, завръщането, откровенията. Те изобразяват моите преживявания. Това е изкуство, което не е измислено, а истинско, преживяно.

Първа картина

Сиво оловно небе. Под него трон на пиедестал. Мраморът е начупен, плесенясал. Тронът е празен. От едната му страна виждам свито полуголо момче. То е уплашено и с крайчеца на окото си гледа ужасено надолу към стълбите. Поглеждам и аз и виждам мъж в пристегнато черно облекло. Той придържа главата на свлечена гола млада жена. Тя няма сили и тялото ѝ е покрито със следи от насилие. Виждам, че той поднася златна чаша към устните ѝ. Бокалът е пълен с червена течност, която се стича по лицето и шията ѝ. Погледът ми е привлечен от малко безжизнено тяло встрани от мъжа. Това е бяло агне, от чието прерязано гърло още блика кръв. Виждам кинжал, захвърлен окървавен. Разбирам, че фигурата в черно е заклала агнето, и се опитва с кръвта му да съживи младата жена. Оглеждам около тях. Има разпилени монети, смачкани пергаменти и свитъци. 64 Разпознавам съборена и повредена везна, счупен печат, скъсана огърлица. Плъзвам поглед по стълбите нагоре към трона и чак сега виждам, че от другата му страна лежи лъв. Изпосталял и с оредяла грива, той гледа безизразно сцената под него. Картината леко се отдалечава от мен, така че да я видя в нейната цялост, и всичко в нея придобива съкрушителна яснота.

 

Това е моето царство. Свитото момче до трона е сърцето ми. Мъжът в черно е умът ми. Младата жена е тялото ми. Агнето е невинността ми. Лъвът е смелостта ми. Сърцето, уплашено, не смееше да се качи на трона и бе помолило Умът да управлява. Той се раздаде и направи каквото можа. Направи нужните планове и чертежи, за да стане славно и богато това царство. Продаваше тялото, насилваше го да проституира за шепа сребърници. Но всичко бе напусто, защото Умът не бе законният наследник. И ето го сега, ужасѐн от собствените си дела, той опитва да влее невинност в поруганата млада жена. Може би ще успее да я съживи, може би ще успее да поправи разрухата с нов план...

Първа картина

Сиво оловно небе. Под него трон на пиедестал. Мраморът е начупен, плесенясал. Тронът е празен. От едната му страна виждам свито полуголо момче. То е уплашено и с крайчеца на окото си гледа ужасено надолу към стълбите. Поглеждам и аз и виждам мъж в пристегнато черно облекло. Той придържа главата на свлечена гола млада жена. Тя няма сили и тялото ѝ е покрито със следи от насилие. Виждам, че той поднася златна чаша към устните ѝ. Бокалът е пълен с червена течност, която се стича по лицето и шията ѝ. Погледът ми е привлечен от малко безжизнено тяло встрани от мъжа. Това е бяло агне, от чието прерязано гърло още блика кръв. Виждам кинжал, захвърлен окървавен. Разбирам, че фигурата в черно е заклала агнето, и се опитва с кръвта му да съживи младата жена. Оглеждам около тях. Има разпилени монети, смачкани пергаменти и свитъци. Разпознавам съборена и повредена везна, счупен печат, скъсана огърлица. Плъзвам поглед по стълбите нагоре към трона и чак сега виждам, че от другата му страна лежи лъв. Изпосталял и с оредяла грива, той гледа безизразно сцената под него. Картината леко се отдалечава от мен, така че да я видя в нейната цялост, и всичко в нея придобива съкрушителна яснота.

 

Това е моето царство. Свитото момче до трона е сърцето ми. Мъжът в черно е умът ми. Младата жена е тялото ми. Агнето е невинността ми. Лъвът е смелостта ми. Сърцето, уплашено, не смееше да се качи на трона и бе помолило Умът да управлява. Той се раздаде и направи каквото можа. Направи нужните планове и чертежи, за да стане славно и богато това царство. Продаваше тялото, насилваше го да проституира за шепа сребърници. Но всичко бе напусто, защото Умът не бе законният наследник. И ето го сега, ужасѐн от собствените си дела, той опитва да влее невинност в поруганата млада жена. Може би ще успее да я съживи, може би ще успее да поправи разрухата с нов план...

Последна картина


Мястото е същото, но небето е ясно. Може би следобедните часове на ден в края на лятото. Тронът, пиедесталът, стълбите пред мен – всичко е същото, но мраморът и камъкът са като нови, те вече не са руини. 65 Момчето вече е юноша. Седи на трона, на главата му има корона и ме гледа в очите. Сноп светлина се спуска върху главата и рамената му. От едната му страна прав стои мъжът в черно. Отново е в стегнати гарванови одежди. Положил е ръката си на рамото на младежа. До него виждам везна, сметало, перо и мастилница. От другата страна на трона е младата жена. Тя е полугола. Няма и следа от раните ѝ. Красива и силна е. И тя е положила ръка на рамото на царя. До нея има подноси, отрупани с плодове. В краката на момчето е лъвът. Той прелива от сила. Гривата му е буйна и лъскава. Агнето се е сгушило на сигурно между лапите му. Стълбите отпред са отрупани с предмети. Виждам блестящи броня, щит и меч, дебели древни книги, антични музикални инструменти, ковчежета, преливащи от съкровища и злато.

 

Това е целта, това е крайната дестинация на моето изпитание. Сърцето е царят и управлява по Божията воля и благословия. Умът е неговият достоен и верен съветник. Тялото му служи чрез жизнена сила и красота. Невинността е защитена от смелостта и куража. Царските дела са търсене на мъдростта, защита на истината и изящни умения. Царството прелива от дарове, богатства и плодородие.

bottom of page